16.11.2006 г., 1:33 ч.

Боли 

  Поезия
880 1 0

Защо ли съм такава?
Защо не се променям?
Защо се мразя?

Не мисля!
Действам през глава!
И само чувства, чувства, чувства!
Не мога да ги удържа!

Писна ми да съм сама,
да плаша аз до болка с откровеност...
Търпение... какво ли е това?
Ще моля Бог да прати малко...Да се смиря!

Омръзна ми да нямам такт, да нямам сила да се спра...
За миг поне да замълча!

Не искам пак да съм сама заради себе си!
Не искам пак сърцето ми да плаче, защото бързам да руша!

Ще моля да съм с каменно сърце наместо с таз чувствителна душа!
Да бъда силна, строга, непреклонна е по-добре!

Защо да страдам и да ме боли?
Ще сложа край! Веднъж завинаги!

© Катя Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??