дакота (Дакота)
152 364
3.04.2007 г., 1:50 ч.

боли 

  Поезия
707 0 4

Боли ме,  вещице!
Боли!
Съдба ли те наричат
още...
Откъснат зов
от две очи
слепее в лапите
на нощите.

Изтича времето.  
Изтича...
Под облаци
от притъмняване -
в жестоки думи,
мрачни мисли -
река от лудост
пропиляна.

Разлъка, 
тежка самота...
В сърцето -
извор
на забрава.
Несподелена е
частта
от другата страна
на хляба.

По пълнолуние –
мълчиш,
Венера
някъде се дави...
Душата ми
през зъби диша -
червеноуста,
недохранена...

По колко пътища –
в пръстта,
дъждът заравял е
сълзите ми...
във колко пропасти
крещят
разпънати на кръст
мечтите ми...

Боли ме, вещице!
Сега
светът е празен
и без смисъл...
Извикай гръм -
убий кръвта ми!
Та на съдба
да заприличаш...

© Дакота Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??