Apr 3, 2007, 1:50 AM

боли

  Poetry
878 0 4

Боли ме,  вещице!
Боли!
Съдба ли те наричат
още...
Откъснат зов
от две очи
слепее в лапите
на нощите.

Изтича времето.  
Изтича...
Под облаци
от притъмняване -
в жестоки думи,
мрачни мисли -
река от лудост
пропиляна.

Разлъка, 
тежка самота...
В сърцето -
извор
на забрава.
Несподелена е
частта
от другата страна
на хляба.

По пълнолуние –
мълчиш,
Венера
някъде се дави...
Душата ми
през зъби диша -
червеноуста,
недохранена...

По колко пътища –
в пръстта,
дъждът заравял е
сълзите ми...
във колко пропасти
крещят
разпънати на кръст
мечтите ми...

Боли ме, вещице!
Сега
светът е празен
и без смисъл...
Извикай гръм -
убий кръвта ми!
Та на съдба
да заприличаш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дакота All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...