дакота (Дакота)
152 364
3 апр. 2007 г., 01:50

боли 

  Поэзия
705 0 4

Боли ме,  вещице!
Боли!
Съдба ли те наричат
още...
Откъснат зов
от две очи
слепее в лапите
на нощите.

Изтича времето.  
Изтича...
Под облаци
от притъмняване -
в жестоки думи,
мрачни мисли -
река от лудост
пропиляна.

Разлъка, 
тежка самота...
В сърцето -
извор
на забрава.
Несподелена е
частта
от другата страна
на хляба.

По пълнолуние –
мълчиш,
Венера
някъде се дави...
Душата ми
през зъби диша -
червеноуста,
недохранена...

По колко пътища –
в пръстта,
дъждът заравял е
сълзите ми...
във колко пропасти
крещят
разпънати на кръст
мечтите ми...

Боли ме, вещице!
Сега
светът е празен
и без смисъл...
Извикай гръм -
убий кръвта ми!
Та на съдба
да заприличаш...

© Дакота Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??