Боли...
Във празната алея
на смирените желания -
прегърбени осъмват
непоискани мечти
до думи неизречени
и болката пияна.
А все по-гъсти спускат се
илюзии - мъгли...
Боли дълбоко в корена
на миговете чакани.
Тежат предчувствия оголени
и светлосенки на вини.
Отронват сълзи-рими
чувствата разплакани
върху прехапаните устни
на истинолъжи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
