Неверен
Очите си затварям – да не гледам
как стрелваш поглед някъде встрани.
(Не е за първи път, не е последен –
да падаш в плен на хубави жени.)
И сякаш в мен пиявици се впиват,
засмукват волята ми за живот.
Преструвам се, че дишам и съм жива,
а всъщност съм умиращо дърво.
Сега е нощ. Светът заспива весел –
в любовна тръпка пак ще съгреши...
Неволно чакам. И макар неверен,
с лъжовни думи да ме утешиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
