Очите си затварям – да не гледам
как стрелваш поглед някъде встрани.
(Не е за първи път, не е последен –
да падаш в плен на хубави жени.)
И сякаш в мен пиявици се впиват,
засмукват волята ми за живот.
Преструвам се, че дишам и съм жива,
а всъщност съм умиращо дърво.
Сега е нощ. Светът заспива весел –
в любовна тръпка пак ще съгреши...
Неволно чакам. И макар неверен,
с лъжовни думи да ме утешиш.
© Елица Ангелова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
