Боли с гръб да сте един към друг.
Ето, че всеки един мисли другия за чужд.
Защо го правите и двамата напук?
Боли, но чуждият си остава чужд.
Боли да имаш човек пред себе си.
Да го гледаш, без да можеш нищо да направиш.
Да го желаеш в прегръдките си!
Но сам можеш с мъка да го жалиш.
Боли да имаш човек в сърцето си,
но да не можеш дори да го докоснеш.
И всеки ден да обвиняваш себе си,
защото не знаеш кога да се спреш. ...