Боли да не разбират...
Боли да съм невидима,
облечена в жълта дреха
и в своята безнадеждност
да намирам някаква утеха.
С жадни пръсти да допушвам
угарка от цигара.
Боли и в топлината
да издишвам пара.
Да спра на свойта гара,
срещната от чужди.
Боли да съм луна,
докосната от блудни.
Но най-боли да подаря на близък -
птици, облаче, дантелено сърце,
но вместо да ме облекат в коприна -
да ме бетонират със бодлива тел.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Есенен блян Всички права запазени
