Боли да не разбират...

5.02.2022 г., 23:18 ч.

Поезия

425 2 1

Боли да съм невидима,
облечена в жълта дреха
и в своята безнадеждност
да намирам някаква утеха.

С жадни пръсти да допушвам
угарка от цигара.
Боли и в топлината
да издишвам пара.

Да спра на свойта гара,
срещната от чужди.
Боли да съм луна,
докосната от блудни.

Но най-боли да подаря на близък -
птици, облаче, дантелено сърце,
но вместо да ме облекат в коприна -
да ме бетонират със бодлива тел.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.