Боли да съм невидима,
облечена в жълта дреха
и в своята безнадеждност
да намирам някаква утеха.
С жадни пръсти да допушвам
угарка от цигара.
Боли и в топлината
да издишвам пара.
Да спра на свойта гара,
срещната от чужди.
Боли да съм луна,
докосната от блудни.
Но най-боли да подаря на близък -
птици, облаче, дантелено сърце,
но вместо да ме облекат в коприна -
да ме бетонират със бодлива тел.
© Есенен блян All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
