Боли да съм невидима,
облечена в жълта дреха
и в своята безнадеждност
да намирам някаква утеха.
С жадни пръсти да допушвам
угарка от цигара.
Боли и в топлината
да издишвам пара.
Да спра на свойта гара,
срещната от чужди.
Боли да съм луна,
докосната от блудни.
Но най-боли да подаря на близък -
птици, облаче, дантелено сърце,
но вместо да ме облекат в коприна -
да ме бетонират със бодлива тел.
© Есенен блян All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
