Feb 5, 2022, 11:18 PM

Боли да не разбират... 

  Poetry
549 2 1

Боли да съм невидима,
облечена в жълта дреха
и в своята безнадеждност
да намирам някаква утеха.

 

С жадни пръсти да допушвам
угарка от цигара.
Боли и в топлината
да издишвам пара. 

 

Да спра на свойта гара, 
срещната от чужди. 
Боли да съм луна, 
докосната от блудни. 

 

Но най-боли да подаря на близък - 
птици, облаче, дантелено сърце, 
но вместо да ме облекат в коприна -  
да ме бетонират със бодлива тел.

© Есенен блян All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нещо което е твърде тъжно...
    И болката задълго остава!
    Такава е поетовата слава:
    да се усеща някому все длъжен.
Random works
: ??:??