8.08.2007 г., 9:09

Боли от Любовта

964 0 1
Тежък живот или мъчителен ад преживях?
Живеех или бавно гаснех с всеки миг?
Защо ли като другите не скачах, не дивях,
защото имах само грешна обич, раздирана от твоя вик!

Очите ангелски и дяволската ти душа жадувах
и за твоята любов аз плачех наранено,
на този грях с години все робувах,
но сърчицето беше унизено.

Навсякъде съжаление срещам сега,
всеки надниква в очите ми, пълни с сълзи,
но аз далеч не искам това,
искам капчица обич, но тъй ме боли!

Душата няма сили повече да страда,
дори сълзи да роня вече не умея,
гори в мене всичко сякаш е на клада.
Нима все още има смисъл да живея?

В този миг аз болка не чувствам дори,
навън вали и студено е като в душата,
с дъждовните капки се сливат моите горчиви сълзи,
страда сега с мен дори и гората!

Ще освободя душата ти от своята любов
и тихо ще прошепна думи, аз, прощални,
напускам с болка тоз живот суров,
оставям само две сълзички жални.

В студената нощ острието вените раздира,
блика кръв от тях, както сърцето кървеше до днес,
така се свърши, защото никой мене не разбира,
и повече от мене никой да не чака вест!

Пред паметната плоча сега ти молиш,
на колене пред мене падаш и горчиво страдаш ти,
но сега е късно вече да се бориш,
мен ме няма, само болката остава да гори!

Ако в гроба черен не лежах сега,
а живях сред всички други на земята,
отново щях да ти простя
и за това съм си виновна аз самата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...