Липсата ти идва и отива.
Като вълни.
Тази вечер аз се давя
и боли, толкова боли...
Каза ми, че съм красива.
Тогава се върни.
Опитвам се да те забравя,
но боли, толкова боли...
Знам, че съм жива,
но сърцето ми кърви
и каквото да направя
ме боли, толкова боли...
Уж не бях влюбчива.
Ти ме промени.
Сега не мога да се справя
и боли, толкова боли...
В мираж се влюбих.
Разбираш ме, нали?
Умът си загубих
И сега боли, толкова боли...
© Диляна Георгиева Всички права запазени