Болиш ме, момче
Болиш ме, момче
„...аз те боля и няма спасение“
Калин Донков
Болиш ме, момче!
Само как ме болиш...
Деня ми до кости разяждаш.
От душа течеш,
във кафето горчиш,
с ципа на палтото заяждаш.
Болиш и във мен
в мисъл, дума и жест.
Болиш ме във всяка усмивка.
Болиш ме цял ден,
глух за гняв и протест.
Упойка е нощем завивката.
Болиш ме, момче!
Аз съм болка и стон,
но моля това да не свършва!
Рабрах вече, че
с мен това е закон-
осъмна ли здрава, съм мъртва!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Божилова Всички права запазени
