rad (Радостина Марчева)
42 201
28.05.2007 г., 21:13 ч.

Болка 

  Поезия
659 0 9
Ще те изтръгвам цял един живот.
По милиметър само... За година.
Защото ти показах път до мене.
На въжен мост дори се преобърнах.
Във твоите следи поникват тръни
и никой няма там след теб да мине.

Ще те изтръгвам цял един живот.
Като пирон, захапал жива плът.
В безлунен вой простенаха очите.
Под ноктите ми посиня от стискане
и заподскача в танц неравноделен
по устните прехапани... Сърцето.

Ще те изтръгвам цял един живот.
По милиметър само... За година.
А щом дори последната отмине
пак там ще си останеш - непокътнат.
Да заковеш и сетното ми вдишване.
Преди да се превърна... Във кокиче.

© Радостина Марчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??