Болка
Ще те изтръгвам цял един живот.
По милиметър само... За година.
Защото ти показах път до мене.
На въжен мост дори се преобърнах.
Във твоите следи поникват тръни
и никой няма там след теб да мине.
Ще те изтръгвам цял един живот.
Като пирон, захапал жива плът.
В безлунен вой простенаха очите.
Под ноктите ми посиня от стискане
и заподскача в танц неравноделен
по устните прехапани... Сърцето.
Ще те изтръгвам цял един живот.
По милиметър само... За година.
А щом дори последната отмине
пак там ще си останеш - непокътнат.
Да заковеш и сетното ми вдишване.
Преди да се превърна... Във кокиче.
По милиметър само... За година.
Защото ти показах път до мене.
На въжен мост дори се преобърнах.
Във твоите следи поникват тръни
и никой няма там след теб да мине.
Ще те изтръгвам цял един живот.
Като пирон, захапал жива плът.
В безлунен вой простенаха очите.
Под ноктите ми посиня от стискане
и заподскача в танц неравноделен
по устните прехапани... Сърцето.
Ще те изтръгвам цял един живот.
По милиметър само... За година.
А щом дори последната отмине
пак там ще си останеш - непокътнат.
Да заковеш и сетното ми вдишване.
Преди да се превърна... Във кокиче.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радостина Марчева Все права защищены
