12.02.2008 г., 16:24

"Болка"

1.2K 1 2

Заби той кървава стрела

право в сърцето мое,

обзе ме тъмнина и изпепели

страстта и нежността.

 

Наранена бе дълбоко

моята душа, изчезна

спокойствието ми, радостта

и любовта.

 

Пъзела житейски аз градих

години с много усилия и труд.

Но с груба грешка, мили, ти

разби всичко на прах и пух.

 

Като птица останах без крила,

радостта бе заменена от огромна

празнина и не виждах смисъл аз

житейския си път да продължа.

 

Но Ангелът пазител мой

прошепна ми: не заслужава той

такава жертва да дадеш и

житейския си път сега да спреш.

 

По пътя твой върви една звезда

със сияйна светлина, да те

избави на мига от дълбока

мъка и самота.

 

Протегни ти твоите ръце и я

допусни в своето сърце

и ще събуди в тебе тя любовта и

ще те направи най-щастливата жена!

  

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Серафимова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изключително силен и дълбок стих!!!С обич,Данче!
  • Много добро, харесва ми... Имаш талант определено, продължавай да твориш!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...