Feb 12, 2008, 4:24 PM

"Болка" 

  Poetry » Love
992 1 2

Заби той кървава стрела

право в сърцето мое,

обзе ме тъмнина и изпепели

страстта и нежността.

 

Наранена бе дълбоко

моята душа, изчезна

спокойствието ми, радостта

и любовта.

 

Пъзела житейски аз градих

години с много усилия и труд.

Но с груба грешка, мили, ти

разби всичко на прах и пух.

 

Като птица останах без крила,

радостта бе заменена от огромна

празнина и не виждах смисъл аз

житейския си път да продължа.

 

Но Ангелът пазител мой

прошепна ми: не заслужава той

такава жертва да дадеш и

житейския си път сега да спреш.

 

По пътя твой върви една звезда

със сияйна светлина, да те

избави на мига от дълбока

мъка и самота.

 

Протегни ти твоите ръце и я

допусни в своето сърце

и ще събуди в тебе тя любовта и

ще те направи най-щастливата жена!

  

 

© Йорданка Серафимова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Изключително силен и дълбок стих!!!С обич,Данче!
  • Много добро, харесва ми... Имаш талант определено, продължавай да твориш!
Random works
: ??:??