Feb 12, 2008, 4:24 PM

"Болка"

  Poetry » Love
1.2K 1 2

Заби той кървава стрела

право в сърцето мое,

обзе ме тъмнина и изпепели

страстта и нежността.

 

Наранена бе дълбоко

моята душа, изчезна

спокойствието ми, радостта

и любовта.

 

Пъзела житейски аз градих

години с много усилия и труд.

Но с груба грешка, мили, ти

разби всичко на прах и пух.

 

Като птица останах без крила,

радостта бе заменена от огромна

празнина и не виждах смисъл аз

житейския си път да продължа.

 

Но Ангелът пазител мой

прошепна ми: не заслужава той

такава жертва да дадеш и

житейския си път сега да спреш.

 

По пътя твой върви една звезда

със сияйна светлина, да те

избави на мига от дълбока

мъка и самота.

 

Протегни ти твоите ръце и я

допусни в своето сърце

и ще събуди в тебе тя любовта и

ще те направи най-щастливата жена!

  

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Серафимова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изключително силен и дълбок стих!!!С обич,Данче!
  • Много добро, харесва ми... Имаш талант определено, продължавай да твориш!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...