Болка до болка,
кръв до кръвта.
Сама пак остана.
А защо си сама?
Така ти харесва,
само така те боли.
В сълзи си просмукана,
но кръвта ти гори.
Удар след удар
и сладката болка
е пак господар
на душата дълбока.
Нали така искаш,
и винаги молиш.
Нали тъй мечтаеш.
Сега го получи.
© Преслава Богданова Всички права запазени