miri_miri (Мария Табакова)
9 655
7.12.2008 г., 8:25 ч.

Болка 

  Поезия » Любовна
945 0 8
Отново с безгрижни пръсти
в раната ми бръкна.
Боли ме, страшно ме боли.
Небето посивя, помръкна.

В кълбо от чувства завъртяна
изгубих земното привличане.
Искам да избягам от теб, а искам и да остана.
Обичам те. А после - отричам те.

И не ми казвай, че ще те забравя бързо,
че трябва да мълча, да не посягам към телефона.
Отворя ли очи- всичко с теб е свързано,
а туй е вече забранена зона.

И как да се науча да усещам
по-различно нещата,
да не наричам себе си грешна,
да не търся за чувствата отплата.

Не искам кули да градя
от думите ти - болезнено остри.
С това не мога да се защитя.
Истината е толкова проста.

Не мога да избягам от теб.
Не мога да избягам от теб.
Не мога да избягам от теб.
Свикнах да го казвам, нали?

Е? Може би утеха е това,
че дори да си рана - във мен си.
Болиш. И пулсираш.
Напомняш, че щом те боли,
значи - жив си.

И вече тихо се усмихвам.
Усмихвам се в нощ без звезди.
Така е красиво!
                               Притихнал
някъде без мен заспиваш ти.

© Мария Табакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??