Болка
Отново с безгрижни пръстив раната ми бръкна.Боли ме, страшно ме боли.Небето посивя, помръкна.
В кълбо от чувства завъртянаизгубих земното привличане.Искам да избягам от теб, а искам и да остана.Обичам те. А после - отричам те.
И не ми казвай, че ще те забравя бързо,че трябва да мълча, да не посягам към телефона.Отворя ли очи- всичко с теб е свързано,а туй е вече забранена зона.
И как да се науча да усещампо-различно нещата,да не наричам себе си грешна,да не търся за чувствата отплата.
Не искам кули да градяот думите ти - болезнено остри.С това не мога да се защитя.Истината е толкова проста.
Не мога да избягам от теб.Не мога да избягам от теб.Не мога да избягам от теб.Свикнах да го казвам, нали?
Е? Може би утеха е това,че дори да си рана - във мен си.Болиш. И пулсираш.Напомняш, че щом те боли,значи - жив си.
И вече тихо се усмихвам.Усмихвам се в нощ без звезди.Така е красиво! Притихналнякъде без мен заспиваш ти.
В кълбо от чувства завъртянаизгубих земното привличане.Искам да избягам от теб, а искам и да остана.Обичам те. А после - отричам те.
И не ми казвай, че ще те забравя бързо,че трябва да мълча, да не посягам към телефона.Отворя ли очи- всичко с теб е свързано,а туй е вече забранена зона.
И как да се науча да усещампо-различно нещата,да не наричам себе си грешна,да не търся за чувствата отплата.
Не искам кули да градяот думите ти - болезнено остри.С това не мога да се защитя.Истината е толкова проста.
Не мога да избягам от теб.Не мога да избягам от теб.Не мога да избягам от теб.Свикнах да го казвам, нали?
Е? Може би утеха е това,че дори да си рана - във мен си.Болиш. И пулсираш.Напомняш, че щом те боли,значи - жив си.
И вече тихо се усмихвам.Усмихвам се в нощ без звезди.Така е красиво! Притихналнякъде без мен заспиваш ти.
© Мария Табакова All rights reserved.
