3.08.2011 г., 10:06

Болка

1.1K 0 1

 

Сърцето ми е жива клада,

изгарящо във огън див,

душата ми - разгаряща жарава,

думите минават, но споменът е жив.

 

Думите, с които ме убиваш ден след ден,

думите-стрела, забиваща се в мен.

Умът ми се бунтува, сърцето пак крещи -

отивай си, махни се, не ме докосвай ти!

 

Животът ми замина в поуки и сплетни

да любя и разлюбвам - омръзна ми... прости!

Как иска ми се малко, мъничко поне

спокойно да живея, в любов, без страхове...

 

Във други да не търся липсите за мен,

човешкото ти дай ми, в настъпващия ден

да не мисля, да се кротна, притворила очи,

а разумът да шепне - ти си... само ти...

 

Но виждам, че не става,

животът е борба,

е - боря се, не спирам - а ефектът от това?

 

Думите ми - глас в пустиня,

нервите - изопнати на макс,

любовта превръща ме в робиня,

губя в борбата моето АЗ.

 

А искам да живея, да не спирам,

обвита със подкрепа и любов,

но надали ще мога да избирам,

може би, но в другия живот!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Трябва,защото животът е борба и трябва да се оцелява,независимо от цената,която трябва да заплатиш за това.
    Благодаря за коментара!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...