Aug 3, 2011, 10:06 AM

Болка

  Poetry » Love
1.1K 0 1

 

Сърцето ми е жива клада,

изгарящо във огън див,

душата ми - разгаряща жарава,

думите минават, но споменът е жив.

 

Думите, с които ме убиваш ден след ден,

думите-стрела, забиваща се в мен.

Умът ми се бунтува, сърцето пак крещи -

отивай си, махни се, не ме докосвай ти!

 

Животът ми замина в поуки и сплетни

да любя и разлюбвам - омръзна ми... прости!

Как иска ми се малко, мъничко поне

спокойно да живея, в любов, без страхове...

 

Във други да не търся липсите за мен,

човешкото ти дай ми, в настъпващия ден

да не мисля, да се кротна, притворила очи,

а разумът да шепне - ти си... само ти...

 

Но виждам, че не става,

животът е борба,

е - боря се, не спирам - а ефектът от това?

 

Думите ми - глас в пустиня,

нервите - изопнати на макс,

любовта превръща ме в робиня,

губя в борбата моето АЗ.

 

А искам да живея, да не спирам,

обвита със подкрепа и любов,

но надали ще мога да избирам,

може би, но в другия живот!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Трябва,защото животът е борба и трябва да се оцелява,независимо от цената,която трябва да заплатиш за това.
    Благодаря за коментара!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...