12.03.2012 г., 11:11

Болка

760 0 3

Загубих аз надежда,

че тоз живот за мен е отреден...

и че от болката ще се избавя

но тя е вечно редом с мен.

 

И не ме оставя и за миг,

и прегръща ме със черна сянка,

и притъпява всичко в мен,

и изгубвам се във мрака.

 

И никой даже и не вижда,

че се съсъипвам всеки ден...

Потънала във тъмнината,

изгубила надеждата за светъл ден.

 

Молбите ми - от никого нечути,

продължавам да живея в руините на моя свят...

Свят, в който болката царува,

неделима част от моя ад!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Съни Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми много!
  • Трябва да приемем болката, да се сприятелим, така да се каже,да я укротим в себе си.Аз също, си говоря с нея.На една и съща вълна сме с тебе!
  • Не падай духом.Животът е един и веднъж се живее,няма извинение тъгата,всеки страда,но върви напред.Пожелавам ти добро разположение на духа и вяра в утрешния ден!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...