Mar 12, 2012, 11:11 AM

Болка 

  Poetry » Other
607 0 3

Загубих аз надежда,

че тоз живот за мен е отреден...

и че от болката ще се избавя

но тя е вечно редом с мен.

 

И не ме оставя и за миг,

и прегръща ме със черна сянка,

и притъпява всичко в мен,

и изгубвам се във мрака.

 

И никой даже и не вижда,

че се съсъипвам всеки ден...

Потънала във тъмнината,

изгубила надеждата за светъл ден.

 

Молбите ми - от никого нечути,

продължавам да живея в руините на моя свят...

Свят, в който болката царува,

неделима част от моя ад!

© Съни All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми много!
  • Трябва да приемем болката, да се сприятелим, така да се каже,да я укротим в себе си.Аз също, си говоря с нея.На една и съща вълна сме с тебе!
  • Не падай духом.Животът е един и веднъж се живее,няма извинение тъгата,всеки страда,но върви напред.Пожелавам ти добро разположение на духа и вяра в утрешния ден!
Random works
: ??:??