13.12.2010 г., 19:04

Болка

1.4K 0 2

Сърцето бие с болка под нежния силует на нощната луна.
Изгнило е отвътре, забравило е що е то красота.
То вехне и терзае със вятъра студен,
то проси и се моли за обич ден след ден.
Кърви то, не мечтае за изгрева красив,
а тлее в мощни рани със див, пронизващ вик.
Не се бунтува вече, не вярва в любовта,
а вярата му секва като искра в тъма.
Кълне то и презира, наместо да тупти,
и тихичко се взира в отминали мечти.
Войник на съдбата по рождение е то,
окаляно с обида, опръскано със гняв,
ранено то се скита с уморена зеница,
а насреща - клопки страх.
Сърцето се предава в тъмата на нощта,
сърцето тихо стене във болка и тъга.
Сърцето плавно крачи към бездната една,
сърцето го обзема ужасна празнота.
То тихичко умира със воя на вълка,
сърцето пак се слива със нощната луна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...