Болка
Сърцето бие с болка под нежния силует на нощната луна.
Изгнило е отвътре, забравило е що е то красота.
То вехне и терзае със вятъра студен,
то проси и се моли за обич ден след ден.
Кърви то, не мечтае за изгрева красив,
а тлее в мощни рани със див, пронизващ вик.
Не се бунтува вече, не вярва в любовта,
а вярата му секва като искра в тъма.
Кълне то и презира, наместо да тупти,
и тихичко се взира в отминали мечти.
Войник на съдбата по рождение е то,
окаляно с обида, опръскано със гняв,
ранено то се скита с уморена зеница,
а насреща - клопки страх.
Сърцето се предава в тъмата на нощта,
сърцето тихо стене във болка и тъга.
Сърцето плавно крачи към бездната една,
сърцето го обзема ужасна празнота.
То тихичко умира със воя на вълка,
сърцето пак се слива със нощната луна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Василева Всички права запазени
