Болка
Сърцето бие с болка под нежния силует на нощната луна.
Изгнило е отвътре, забравило е що е то красота.
То вехне и терзае със вятъра студен,
то проси и се моли за обич ден след ден.
Кърви то, не мечтае за изгрева красив,
а тлее в мощни рани със див, пронизващ вик.
Не се бунтува вече, не вярва в любовта,
а вярата му секва като искра в тъма.
Кълне то и презира, наместо да тупти,
и тихичко се взира в отминали мечти.
Войник на съдбата по рождение е то,
окаляно с обида, опръскано със гняв,
ранено то се скита с уморена зеница,
а насреща - клопки страх.
Сърцето се предава в тъмата на нощта,
сърцето тихо стене във болка и тъга.
Сърцето плавно крачи към бездната една,
сърцето го обзема ужасна празнота.
То тихичко умира със воя на вълка,
сърцето пак се слива със нощната луна.
© Василена Василева All rights reserved.
