6.01.2011 г., 18:33 ч.

Болка 

  Поезия » Любовна
490 0 0

Минаваха години, месеци... минути,

а болката във мене все така неуморима


изпълваше ме цяла - тя бе непреодолима!


А ти седиш с очите ти влажни и големи 


и ме молиш пак да ти простя,


тогава част от мене се зачуди: "Боже, дали ще устоя?"


Погледна ме отново, каза ми: "Прости ми!",


потрепна нещо сякаш в мен,


но този път не ще простя, любими,


но  знай, оставам на болката ми в плен!

© Стела Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??