Болка

6 ene 2011, 18:33

Poesía » De amor

486 0 0

Минаваха години, месеци... минути,

а болката във мене все така неуморима

изпълваше ме цяла - тя бе непреодолима!

А ти седиш с очите ти влажни и големи

и ме молиш пак да ти простя,

тогава част от мене се зачуди: "Боже, дали ще устоя?"

Погледна ме отново, каза ми: "Прости ми!",

потрепна нещо сякаш в мен,

но този път не ще простя, любими,

но знай, оставам на болката ми в плен!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.