Болката се e свила
в мен на кълбо.
Не иска да си иде!
Умората до нея
притихнала стои.
Мълчи не може
да я успокои!
А в мълчанието,
толкова гласове...
Познати и непознати.
Шепнат, говорят
или крещят мълчаливо!
Болката се е свила
в мен на кълбо.
Не иска да си иде!
© Линна-Виделина Всички права запазени
стои и няма да те пусне!
Докато не изкрещиш
онова мълчание,
което те потиска....
. А болката ще е довреме ])