May 4, 2013, 9:41 PM

Болка

  Poetry » Other
1.6K 0 4

Болката се e свила

в мен на кълбо.

Не иска да си иде!

Умората до нея

притихнала стои.

Мълчи не може

да я успокои!

А в мълчанието,

толкова гласове...

Познати и непознати.

Шепнат, говорят

или крещят мълчаливо!

Болката се е свила

в мен на кълбо.

Не иска да си иде!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Линна-Виделина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...