May 4, 2013, 9:41 PM

Болка

  Poetry » Other
1.6K 0 4

Болката се e свила

в мен на кълбо.

Не иска да си иде!

Умората до нея

притихнала стои.

Мълчи не може

да я успокои!

А в мълчанието,

толкова гласове...

Познати и непознати.

Шепнат, говорят

или крещят мълчаливо!

Болката се е свила

в мен на кълбо.

Не иска да си иде!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Линна-Виделина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...