May 4, 2013, 9:41 PM

Болка

  Poetry » Other
1.6K 0 4

Болката се e свила

в мен на кълбо.

Не иска да си иде!

Умората до нея

притихнала стои.

Мълчи не може

да я успокои!

А в мълчанието,

толкова гласове...

Познати и непознати.

Шепнат, говорят

или крещят мълчаливо!

Болката се е свила

в мен на кълбо.

Не иска да си иде!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Линна-Виделина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...