Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
29.05.2015 г., 1:07 ч.

Болка 

  Поезия
317 0 5

В чужбина сме вече,

домът остана далече.

Децата ги няма,

в душата зее  страшна яма.

 

Зова ги, сънувам

и плача, а те са далече.

Вчера от къщи отлитнах, 

в мислите вече се връщам

в бедната родна къщурка

с многото болка и мъка.

 

Чакат ме зная с надежда.

С обич ще ме посрещнат.

Тежка е тази разлъка,

залъкът не се преглъща.

Вместо мен вятърът ги прегръща,

слънцето ги милува,

дъждът ги целува.

Своите рожби да видя,

няма по-свидна мисъл.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Васе,поздравления за силния стих!
  • Найстина е болка,болка от която ти призлява но народа наш май това заслужава!И не защото той е лош а защото от добрината той си пати!!!Съчувствам ти мила!!!
  • Българска съдбовна болка! Кога ще спрат сълзите и ще зараснат раните! от разделите?О, боже, до кога?Тъжна и тревожна е майката останала без децата си.Поздравявам те,, Васе!
  • Васе, излязла си душата си в тези няколко реда! Това е тъжната истина! Лишаваме децата си от нас, за сметка на друго...Винаги съм се питала..струва ли си?
    Хубав ден ти пожелавам!
  • Жестока е раздялата на близките при емиграция, Василке. Но това е съвременният свят - конгломерат разлъчващ хората! Разбирам те и ти съчувствам.
Предложения
: ??:??