Болка
В чужбина сме вече,
домът остана далече.
Децата ги няма,
в душата зее страшна яма.
Зова ги, сънувам
и плача, а те са далече.
Вчера от къщи отлитнах,
в мислите вече се връщам
в бедната родна къщурка
с многото болка и мъка.
Чакат ме зная с надежда.
С обич ще ме посрещнат.
Тежка е тази разлъка,
залъкът не се преглъща.
Вместо мен вятърът ги прегръща,
слънцето ги милува,
дъждът ги целува.
Своите рожби да видя,
няма по-свидна мисъл.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
