22.05.2018 г., 9:27

Болка

514 1 0

 

Отключена оставих си душата.

Твърде висока оказа се цената.

Вече ми не стигат сили,

да се боря със съдбата.

 

Нещо ме  пристяга, плаче ми душата.

Болката силно в мен крещи.

Тежат ми многото въпроси.

Вече не се усмихвам дори.

 

Нима човешко е да продължавам,

лъгана, наранена и предадена.

Как цял човек да остана,

в този свят изпълнен с лъжи?

 

Вече нямам чувства, седя обляна в сълзи,

мъката в сърцето много ми тежи.

Сълзите са безброй, няма път натам,

постоянно се удрям в бетонови стени.

 

Да бъда същата  жена е невъзможно.

Ден след  ден, сърцето ми тревожно,

бие учестено, бори се с тъгата,

ала няма, няма край бедата.

 

Слънцето изгрява, а в моята душа вали.

Боли ме и не мога да говоря.

Сърцето ми завинаги ще замълчи,

защото съм сама в тези тежки дни.

 

Осъдена да плащам чужда грешка,

не усещам обич, нито страх.

Не искам с живота повече да споря,

ще сложа край на спора с един замах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С. П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...