Болка
Болка
Не ме боли. Аз свикнах да съм сам.
Не ме боли дори и тишината.
Сега къде си ти? С кого не знам?
Така ми липсваш в стаята позната!
Дочувам стъпки. Може би си ти?
За миг отвън се спряха пред вратата.
След тях остана само да ехти
една целувка нейде в тъмнината.
Със болката се свиква. Ала тя
е жива и в сърцето, и в душата!
Не спира да боли! Едва, едва
пронизва те без жал със пипалата!
И винаги ще бъде с мен, уви!
Във нощите, във дните ми до края!
За тебе винаги ще ме боли!
Дори и да не искам да призная!
Аз свикнах в нощите да бъда сам.
Да чакам изгрева и светлината
без теб! Да ме боли, че ти си там,
а аз съм тук, със мрака и луната!
Не ме боли! Но знаеш, че лъжа е!
Със болката се свиква, разбери!
Но тя не спира да боли до края!
За това е болка. Да боли!
25.10.2019 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
