6.12.2024 г., 9:54

Болка

399 0 0

Оплете се в мен едно конче.

То беше черно. 

Сякаш тлееше.

Но не беше от огън, а от буреносен шепот.

 

Шепнеше ми в ухото.

Придвижи се до сърцето ми и го обви в 

ръжда и тъма.

 

Проклинам болката.

Сънувам сянката ѝ.

Та нима не живеем във Виена?

Там е град на любовта.

Във Австрия има аварирал самолет.

Пътниците се нуждаят от лек 

Лек за болката е - нов живот. 

Нов полет 

Нова мисъл.

Нов трепет 

Нов шепот 

Болката е нашият живот.

Но как се живее с нея?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elena Bozhinova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...