6.12.2024 г., 9:54

Болка

397 0 0

Оплете се в мен едно конче.

То беше черно. 

Сякаш тлееше.

Но не беше от огън, а от буреносен шепот.

 

Шепнеше ми в ухото.

Придвижи се до сърцето ми и го обви в 

ръжда и тъма.

 

Проклинам болката.

Сънувам сянката ѝ.

Та нима не живеем във Виена?

Там е град на любовта.

Във Австрия има аварирал самолет.

Пътниците се нуждаят от лек 

Лек за болката е - нов живот. 

Нов полет 

Нова мисъл.

Нов трепет 

Нов шепот 

Болката е нашият живот.

Но как се живее с нея?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elena Bozhinova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...