6.12.2024 г., 9:54

Болка

387 0 0

Оплете се в мен едно конче.

То беше черно. 

Сякаш тлееше.

Но не беше от огън, а от буреносен шепот.

 

Шепнеше ми в ухото.

Придвижи се до сърцето ми и го обви в 

ръжда и тъма.

 

Проклинам болката.

Сънувам сянката ѝ.

Та нима не живеем във Виена?

Там е град на любовта.

Във Австрия има аварирал самолет.

Пътниците се нуждаят от лек 

Лек за болката е - нов живот. 

Нов полет 

Нова мисъл.

Нов трепет 

Нов шепот 

Болката е нашият живот.

Но как се живее с нея?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elena Bozhinova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...