Оплете се в мен едно конче.
То беше черно.
Сякаш тлееше.
Но не беше от огън, а от буреносен шепот.
Шепнеше ми в ухото.
Придвижи се до сърцето ми и го обви в
ръжда и тъма.
Проклинам болката.
Сънувам сянката ѝ.
Та нима не живеем във Виена?
Там е град на любовта.
Във Австрия има аварирал самолет.
Пътниците се нуждаят от лек
Лек за болката е - нов живот.
Нов полет
Нова мисъл.
Нов трепет
Нов шепот
Болката е нашият живот.
Но как се живее с нея?!
© Elena Bozhinova All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
