Оплете се в мен едно конче.
То беше черно.
Сякаш тлееше.
Но не беше от огън, а от буреносен шепот.
Шепнеше ми в ухото.
Придвижи се до сърцето ми и го обви в
ръжда и тъма.
Проклинам болката.
Сънувам сянката ѝ.
Та нима не живеем във Виена?
Там е град на любовта.
Във Австрия има аварирал самолет.
Пътниците се нуждаят от лек
Лек за болката е - нов живот.
Нов полет
Нова мисъл.
Нов трепет
Нов шепот
Болката е нашият живот.
Но как се живее с нея?!
© Elena Bozhinova All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
