Dec 6, 2024, 9:54 AM

Болка

  Poetry » Love
403 0 0

Оплете се в мен едно конче.

То беше черно. 

Сякаш тлееше.

Но не беше от огън, а от буреносен шепот.

 

Шепнеше ми в ухото.

Придвижи се до сърцето ми и го обви в 

ръжда и тъма.

 

Проклинам болката.

Сънувам сянката ѝ.

Та нима не живеем във Виена?

Там е град на любовта.

Във Австрия има аварирал самолет.

Пътниците се нуждаят от лек 

Лек за болката е - нов живот. 

Нов полет 

Нова мисъл.

Нов трепет 

Нов шепот 

Болката е нашият живот.

Но как се живее с нея?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Elena Bozhinova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...