Болка...
Тя живее сама и заключва душата си в куфар
и с дъха си покрива го с прах от отминали рани,
но среднощната болка намира - уж тайния шифър
и си взема парченца от нея - със сълзи опрани.
Тя мечтае сама и отглежда мечтите на двора
и във дългите дни с тях говори отново с усмивка,
а цветята отвръщат - с гласа на любимите хора
и предават ù с вятъра - топла и нежна милувка.
Тя живее сама и попълва албума с години
и до късно, замислена - тихичко пак ги подрежда
и тогава, дочули гласа ù - при нея долитат с дузини
стари спомени, мисли, мечти и красиви надежди.
Тя си има икона - образ мил - озарен на стената
на обичан човек - който вече не може да види
и пред него понякога с поглед моли смутено съдбата
да ù прати крила - и с усмивка при него да иде...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
