21.02.2009 г., 18:09

Болка

966 0 1
Поглеждайки всяка нощ към звездите,
аз виждах нейното кръвясало тяло!
Поглеждайки в моите студени ръце,
аз виждах само самотата и болката!

Заспивайки, уморен от поредното пиянство,
аз заспивах облян от безброй много сълзи!
И когато се пробуждах пак уморен,
аз виждах само моите кръвясали очи!

Тази болка ме обсипва всеки миг,
в който тя е далече от моето сърце!
Тази болка е моята зла присъда,
затова защото се подиграх на любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пацо Танчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжна констатация!!!Може би все още не е прекалено късно да поправиш нещата!!!Но най-напред промени себе си!!!Никога не е късно!!!И тогава любовта ще се върне!!!Стига ти сам да поискаш!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...