Feb 21, 2009, 6:09 PM

Болка

  Poetry » Love
970 0 1
Поглеждайки всяка нощ към звездите,
аз виждах нейното кръвясало тяло!
Поглеждайки в моите студени ръце,
аз виждах само самотата и болката!

Заспивайки, уморен от поредното пиянство,
аз заспивах облян от безброй много сълзи!
И когато се пробуждах пак уморен,
аз виждах само моите кръвясали очи!

Тази болка ме обсипва всеки миг,
в който тя е далече от моето сърце!
Тази болка е моята зла присъда,
затова защото се подиграх на любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пацо Танчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжна констатация!!!Може би все още не е прекалено късно да поправиш нещата!!!Но най-напред промени себе си!!!Никога не е късно!!!И тогава любовта ще се върне!!!Стига ти сам да поискаш!!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...