Feb 21, 2009, 6:09 PM

Болка

  Poetry » Love
964 0 1
Поглеждайки всяка нощ към звездите,
аз виждах нейното кръвясало тяло!
Поглеждайки в моите студени ръце,
аз виждах само самотата и болката!

Заспивайки, уморен от поредното пиянство,
аз заспивах облян от безброй много сълзи!
И когато се пробуждах пак уморен,
аз виждах само моите кръвясали очи!

Тази болка ме обсипва всеки миг,
в който тя е далече от моето сърце!
Тази болка е моята зла присъда,
затова защото се подиграх на любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пацо Танчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжна констатация!!!Може би все още не е прекалено късно да поправиш нещата!!!Но най-напред промени себе си!!!Никога не е късно!!!И тогава любовта ще се върне!!!Стига ти сам да поискаш!!!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....