27.07.2015 г., 18:26

Болка е

Поезия » Философска

789 1 12

Понякога съм много, много тъжна,
събрана във отронена сълза.
Онази нощ вратата се затръшна,
превърна в пепел бялата душа.

Обърната навътре в дълбината
с въпрос, наказана ли съм сега?
Или пък тест поднесе ми съдбата,
злината в този свят да различа?

Ще мога ли през него да премина
достойна, с гордо вдигната глава?
Или смирено - жална ще приема,
мисълта... "виновна без вина"?

Боли! Изгарят болките жестоки.
Сърцето ми крещи във самота.
Но знам, избрала летвите високи,
уроци учи моята душа... сама!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

rimpo (Наско Енев - РИМПО)

.....сама!!!

2015-07-28T21:22:26+03:00
rumbic (Руми)

Прекрасно е, Таня! Поздрав!

2015-07-28T09:57:41+03:00
limeruna (Йоана)

Понякога е нужно да сме тъжни.
Опити в светлината на сълзите си,
ще грейнем над предишните илюзии,
по-живи, по-добри, по-себе си.

2015-07-28T00:48:52+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Мила Таня, на три пъти се опитвам до ти напиша коментар, но компютърът ми не искаше да ме слуша, но аз лесно не се отказвам.Искам да ти
засвидетелствам моите дълбоки и искрени чувства! Миличка, всички
минаваме през изпитания. Това са всъщност нашите уроци, които би трябвало да ни придвижат напред към усъвършестването.Аз мисля, че ни ръководят учители, но нивото ни на развитие е толкова ниско, че не можем да разберем, но това е Божа, а не моя работа.
Поздрав и силна прегръдка от мен! Лека нощ!

2015-07-28T00:39:14+03:00
Andrew93 (.--DoRmeO.)

Това за летвите високи е доста вярно Не забравяй, ти създаваш своята съдба! Браво за стиха иначе.

2015-07-27T23:24:25+03:00