Jul 27, 2015, 6:26 PM

Болка е

Poetry » Philosophical

792 1 12

Понякога съм много, много тъжна,
събрана във отронена сълза.
Онази нощ вратата се затръшна,
превърна в пепел бялата душа.

Обърната навътре в дълбината
с въпрос, наказана ли съм сега?
Или пък тест поднесе ми съдбата,
злината в този свят да различа?

Ще мога ли през него да премина
достойна, с гордо вдигната глава?
Или смирено - жална ще приема,
мисълта... "виновна без вина"?

Боли! Изгарят болките жестоки.
Сърцето ми крещи във самота.
Но знам, избрала летвите високи,
уроци учи моята душа... сама!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rimpo (Наско Енев - РИМПО)

.....сама!!!

2015-07-28T21:22:26+03:00
rumbic (Руми)

Прекрасно е, Таня! Поздрав!

2015-07-28T09:57:41+03:00
limeruna (Йоана)

Понякога е нужно да сме тъжни.
Опити в светлината на сълзите си,
ще грейнем над предишните илюзии,
по-живи, по-добри, по-себе си.

2015-07-28T00:48:52+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Мила Таня, на три пъти се опитвам до ти напиша коментар, но компютърът ми не искаше да ме слуша, но аз лесно не се отказвам.Искам да ти
засвидетелствам моите дълбоки и искрени чувства! Миличка, всички
минаваме през изпитания. Това са всъщност нашите уроци, които би трябвало да ни придвижат напред към усъвършестването.Аз мисля, че ни ръководят учители, но нивото ни на развитие е толкова ниско, че не можем да разберем, но това е Божа, а не моя работа.
Поздрав и силна прегръдка от мен! Лека нощ!

2015-07-28T00:39:14+03:00
Andrew93 (.--DoRmeO.)

Това за летвите високи е доста вярно Не забравяй, ти създаваш своята съдба! Браво за стиха иначе.

2015-07-27T23:24:25+03:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0