Jul 27, 2015, 6:26 PM

Болка е

793 1 12

Понякога съм много, много тъжна,
събрана във отронена сълза.
Онази нощ вратата се затръшна,
превърна в пепел бялата душа.

Обърната навътре в дълбината
с въпрос, наказана ли съм сега?
Или пък тест поднесе ми съдбата,
злината в този свят да различа?

Ще мога ли през него да премина
достойна, с гордо вдигната глава?
Или смирено - жална ще приема,
мисълта...  "виновна без вина"?

Боли! Изгарят болките жестоки.
Сърцето ми крещи във самота.
Но знам, избрала летвите високи,
уроци учи моята душа... сама!




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • .....сама!!!
  • Прекрасно е, Таня! Поздрав!
  • Понякога е нужно да сме тъжни.
    Опити в светлината на сълзите си,
    ще грейнем над предишните илюзии,
    по-живи, по-добри, по-себе си.
  • Мила Таня, на три пъти се опитвам до ти напиша коментар, но компютърът ми не искаше да ме слуша, но аз лесно не се отказвам.Искам да ти
    засвидетелствам моите дълбоки и искрени чувства! Миличка, всички
    минаваме през изпитания. Това са всъщност нашите уроци, които би трябвало да ни придвижат напред към усъвършестването.Аз мисля, че ни ръководят учители, но нивото ни на развитие е толкова ниско, че не можем да разберем, но това е Божа, а не моя работа.
    Поздрав и силна прегръдка от мен! Лека нощ!
  • Това за летвите високи е доста вярно Не забравяй, ти създаваш своята съдба! Браво за стиха иначе.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...