Понякога съм много, много тъжна,
събрана във отронена сълза.
Онази нощ вратата се затръшна,
превърна в пепел бялата душа.
Обърната навътре в дълбината
с въпрос, наказана ли съм сега?
Или пък тест поднесе ми съдбата,
злината в този свят да различа?
Ще мога ли през него да премина
достойна, с гордо вдигната глава?
Или смирено - жална ще приема,
мисълта... "виновна без вина"? ...