Болка е
Понякога съм много, много тъжна,
събрана във отронена сълза.
Онази нощ вратата се затръшна,
превърна в пепел бялата душа.
Обърната навътре в дълбината
с въпрос, наказана ли съм сега?
Или пък тест поднесе ми съдбата,
злината в този свят да различа?
Ще мога ли през него да премина
достойна, с гордо вдигната глава?
Или смирено - жална ще приема,
мисълта... "виновна без вина"?
Боли! Изгарят болките жестоки.
Сърцето ми крещи във самота.
Но знам, избрала летвите високи,
уроци учи моята душа... сама!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
Не забравяй, ти създаваш своята съдба! Браво за стиха иначе.