Болка и вяра
Задавам често аз въпроса -
Защо е злобата във нас?
Навсякъде я виждам да се носи,
за друго не остана празен час.
Във вестниците, кръв и сълзи
и далавери все едни,
не пишат, кой кого обича
и за природата не пишеха дори.
По улиците срещам хора.
В очите виждам пустота.
Загрижени единствено за хляба,
зачеркнали са дума - красота.
Добрите хора, те са малко.
На тях подливат им вода.
Не е ли жалко, много жалко,
да страдат те от тази суета.
Аз вярвам, може след години,
след сто, след хиляди дори,
доброто ще възкръсне и ще радва,
такива като нас не ще да са сами.
Апостоли сме нии на Светлината!
Апостоли сме нии на Любовта!
Ще сътвориме Раят на Земята!
Щастливи да са нашите деца!
Защо е злобата във нас?
Навсякъде я виждам да се носи,
за друго не остана празен час.
Във вестниците, кръв и сълзи
и далавери все едни,
не пишат, кой кого обича
и за природата не пишеха дори.
По улиците срещам хора.
В очите виждам пустота.
Загрижени единствено за хляба,
зачеркнали са дума - красота.
Добрите хора, те са малко.
На тях подливат им вода.
Не е ли жалко, много жалко,
да страдат те от тази суета.
Аз вярвам, може след години,
след сто, след хиляди дори,
доброто ще възкръсне и ще радва,
такива като нас не ще да са сами.
Апостоли сме нии на Светлината!
Апостоли сме нии на Любовта!
Ще сътвориме Раят на Земята!
Щастливи да са нашите деца!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
