Болка и вяра
Задавам често аз въпроса -
Защо е злобата във нас?
Навсякъде я виждам да се носи,
за друго не остана празен час.
Във вестниците, кръв и сълзи
и далавери все едни,
не пишат, кой кого обича
и за природата не пишеха дори.
По улиците срещам хора.
В очите виждам пустота.
Загрижени единствено за хляба,
зачеркнали са дума - красота.
Добрите хора, те са малко.
На тях подливат им вода.
Не е ли жалко, много жалко,
да страдат те от тази суета.
Аз вярвам, може след години,
след сто, след хиляди дори,
доброто ще възкръсне и ще радва,
такива като нас не ще да са сами.
Апостоли сме нии на Светлината!
Апостоли сме нии на Любовта!
Ще сътвориме Раят на Земята!
Щастливи да са нашите деца!
Защо е злобата във нас?
Навсякъде я виждам да се носи,
за друго не остана празен час.
Във вестниците, кръв и сълзи
и далавери все едни,
не пишат, кой кого обича
и за природата не пишеха дори.
По улиците срещам хора.
В очите виждам пустота.
Загрижени единствено за хляба,
зачеркнали са дума - красота.
Добрите хора, те са малко.
На тях подливат им вода.
Не е ли жалко, много жалко,
да страдат те от тази суета.
Аз вярвам, може след години,
след сто, след хиляди дори,
доброто ще възкръсне и ще радва,
такива като нас не ще да са сами.
Апостоли сме нии на Светлината!
Апостоли сме нии на Любовта!
Ще сътвориме Раят на Земята!
Щастливи да са нашите деца!
© Христо Костов All rights reserved.
