25 may 2006, 15:34

Болка и вяра

  Poesía
929 0 12
Задавам често аз въпроса -
Защо е злобата във нас?
Навсякъде я виждам да се носи,
за друго не остана празен час.

Във вестниците, кръв и сълзи
и далавери все едни,
не пишат, кой кого обича
и за природата не пишеха дори.

По улиците срещам хора.
В очите виждам пустота.
Загрижени единствено за хляба,
зачеркнали са дума - красота.

Добрите хора, те са малко.
На тях подливат им вода.
Не е ли жалко, много жалко,
да страдат те от тази суета.

Аз вярвам, може след години,
след сто, след хиляди дори,
доброто ще възкръсне и ще радва,
такива като нас не ще да са сами.

Апостоли сме нии на Светлината!
Апостоли сме нии на Любовта!
Ще сътвориме Раят на Земята!
Щастливи да са нашите деца!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силен стих, Христо! Поздрави!!!
  • Благодаря много!!!
  • Поздравления! Аз вярвам, че винаги ще има хора, които ще творят любов и светлина!
  • Зареждащо, реално, искам да си го имам в тефтера Ще видиш, че сме способни да го променим нашето време, и колкото повече тече, толкова и то ни променя. Отлично!
  • Много е хубаво.Прав си..за съжаление в този свят сичко е породено от суетата на хората,тя ражда и завистта.Лошо е,но дано посланието ти се сбъдне и то по рано от 100 години.Поздрав и поклон

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...