Не тъжи, сърце,
недей да скърбиш.
Ти гаснеш по нея
и мъката в себе си таиш.
Болка от любов
в мене се таи,
дори и не разбрах
защо си тръгна ти?
Питах тишината,
питах и нощта,
защо ли тръгна си
от мене любовта?
Нима това си пожелах,
или болката и не разбрах.
А може би в заблуда съм живял
и любовта и грешно съм разбрал.
© Христина Семовска Всички права запазени