Не тъжи, сърце,
недей да скърбиш.
Ти гаснеш по нея
и мъката в себе си таиш.
Болка от любов
в мене се таи,
дори и не разбрах
защо си тръгна ти?
Питах тишината,
питах и нощта,
защо ли тръгна си
от мене любовта?
Нима това си пожелах,
или болката и не разбрах.
А може би в заблуда съм живял
и любовта и грешно съм разбрал.
© Христина Семовска All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
