Не тъжи, сърце,
недей да скърбиш.
Ти гаснеш по нея
и мъката в себе си таиш.
Болка от любов
в мене се таи,
дори и не разбрах
защо си тръгна ти?
Питах тишината,
питах и нощта,
защо ли тръгна си
от мене любовта?
Нима това си пожелах,
или болката и не разбрах.
А може би в заблуда съм живял
и любовта и грешно съм разбрал.
© Христина Семовска All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
