Болка за убиване
В съня ми някой
тихо се изкиска –
не бе рогат,
ни онзи с ореола!
Изрита злобно
топлата завивка
и ме запрати,
зъзнеща и гола,
направо там –
в лицето на Луната!
Изсъска нещо,
не разбрах словата!
От страх, отрекох
странното видение –
със зъби и със нокти
се докопах
до първите лъчи и...
О, знамение!
Пред мен блестеше чаша -
за допиване
и грозна стара болка -
за убиване!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Иванова Всички права запазени
