4.02.2020 г., 17:19

Болката калява

996 0 0

Убиха ме стотици пъти, 

със думи, действия и дела!. 

Със сила не железни пръти, 

Стана пепел моята душа.. 

 

Стопи се бавничко на клада, 

като земен студ се тя кали,!

А в момента се намирам в ада. 

Обикаляйки сред чуждите мечти... 

 

Това помага някак да се справим, 

С "" приятели" в момент на самота!

И лошото да почнем да забравяме, 

от омърсената и черната душа... 

 

Но ние ще живеем, и сме тук, 

няма да останем мирни, 

като деца на някой Южен чук, 

Ще се държим винаги стабилно?!,. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...