Болката калява

Убиха ме стотици пъти, 

със думи, действия и дела!. 

Със сила не железни пръти, 

Стана пепел моята душа.. 

Стопи се бавничко на клада, 

като земен студ се тя кали,!

А в момента се намирам в ада. 

Обикаляйки сред чуждите мечти... 

Това помага някак да се справим, 

С "" приятели" в момент на самота!

И лошото да почнем да забравяме, 

от омърсената и черната душа... 

Но ние ще живеем, и сме тук, 

няма да останем мирни, 

като деца на някой Южен чук, 

Ще се държим винаги стабилно?!,.